История на телевизията

В ранните си фази на развитие, телевизията включвала само онези устройства които представлявали комбинация от оптични, механични и електронни технологии за прихващане, предаване и изобразяване на видим образ.
На въпроса кой е откривателя на телевизията може да се отговори толкова конкретно, колкото и на въпроса кой е изобретил компютъра или самолета. Един от пионерите в тази област се смята немския откривател на механичната телевизия от славянски (кашубски) произход (deutscher/kaschubische Techniker und Erfinder) Паул Нипков (Paul Julius Gottlieb Nipkow 1860 - 1940), със изобретения от него "Нипков Диск" по негови думи на бъдни вечер в 1883 година. Както си седял сам в къщи пред газовата лампа му хрумнала идеята със спирално перфориран диск, снимка да бъде мозаично раздробена на точки и редове. Като негово изобретение може да се приеме всъщност спиралната форма на диска.

Фрагментирането на точки и редове за телеграфиране е реализирано от шотландският физик Александър Бейн (Alexander Bain) още преди Нипков да е бил роден. Своя диск Пол Нипков патентира на 6 януари 1884год., който всъщност не навлиза в практиката, поради липса на интерес към изобретението му по онова време и както не рядко се случва с изобретенията, се внедрява на практика след изтичане срока на патента.
В началото на 30-те развитието на телевизията се базира изключително на изобретенията на американския откривател от руски произход Владимир Козьмич Зворыкин (Vladimir Kozmich Zworykin), който изобретява в 1923год. иконоскоп (Ikonoskop) и в 1929г кинескоп. Съвременните лампови телевизори практически притежават Sworykins Kineskop. Зворикин изобретява в 1940 год. и електронния микроскоп.

Спецификациите на съвременната стандартна (SD) телевизия са установени в 1927 година от National Television Standards Committee NTSC в САЩ. Форматът се използува предимно в САЩ, Мексико, Канада, Япония. Съотношението (aspect ratio) е 4:3, 525 хоризонтални редове, от които видими са 485. През 50-те години на миналия век навлиза в САЩ цветната телевизия, а през 60-те и в Европа в PAL (Phase Alternating Line) и SECAM (Système en Couleur avec Mémoire) със същото стандартно съотношение 4:3 но с 625 хоризонтални линии, от които видими са 575.

Телевизията с висока разделителна способност (HDTV) се използува, както почти всички научни открития отпърво за военни цели, тоест против човечеството. През 1940 година Fernsehe GmbH от Берлин конструира система с 1029 хоризонтални редове почти в HDTV качество, за шпионаж от самолети.

Телевизията в
България

Първото предаване по телевизия в България е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад "9 септември" ("Александър Батенберг") през 1959 г. Първият видеозапис провежда БНТ през 1975 година, на руски видеомагнетофон с ширина на лентата два цола (2“). Видеомонтаж по онова време не се е предвиждал! 1983 година БНТ преминава от 2“ на 1“C - стандарт. След 1993 се въвежда Betacam-SP, а през декември 2003 БНТ преминава на полупрофесионалния стандарт DVCPRO. Според тогавашният директор на БНТ Кирил Гоцев, това е не само голям технически напредък, но и огромно финансово преимущество, в сравнение с предишните системи. DVCPRO-стандарт е напълно задоволителен за нуждите на националната телевизия, като се има предвид че голяма част от служителите в БНТ не знаят за какво служат всички копчета по магнетофоните, а и не смеят да попитат, за да не поставят в неловко положение началниците си.

След 1993 година в България се открива юридически възможността за частна телевизия. Чуждестранни телевизии (като например известната от времето на студената война като диверсионна радиостанция Deutsche Welle) превеждат различни предавания на български език, което може да се нарече чуждестранни инвестиции в България. Независимо от официалната версия, че частните телевизии се издържат от реклами, основен финансов източник са политически партии.

От началото на 2000 г. програмата на Канал 1 се излъчва 24 часа в денонощието. През същата година „Мистър Панорама” - Иван Гарелов напуска телевизията, водещ става Бойко Василев. През 2000 година на екран се появява първата телевизионна рубрика, която разкрива представата на чужденците за страната и народа ни - „Далекоглед”, както и политическата рубрика „Гласове” с водещ Явор Дачков. В края на 2001 г. предаването е спряно след политически скандал. През септември 2000 г. по Канал 1 започват да се излъчват новини на турски език, който е майчин за голяма част от населението на страната.
БНТ в 21 век

През 2003 - 2004 г. ежедневно в 19:20 ч. се излъчва телевизионната игра „Руска рулетка”, а през есента на 2003 г., в късния часови пояс излиза шоуто „ЗалоАЛОжи”, което също кратък телевизионен живот и е свалено от ефир през февруари 2004 г. През август същата година за последен път се излъчват „Каналето”, „Клуб НЛО”, „ШАШ”, „Латерна магика” и „Наслука”. След неколкократни смени на временно управляващи телевизията, през септември 2004 г. за генерален директор на БНТ е избрана Уляна Пръмова. На 24 април 2005 г. е излъчено последното издание на предаването „Всяка неделя”.
През февруари 2002 г. коментарното предаване „Екип 4” отпада от програмата на телевизията. На 6 май „Всяка неделя” отново се завръща, като освен Кеворкян в основния екип са привлечени Тодор Колев и Мартин Карбовски. През октомври 2002 г. в ефира на БНТ се появава късното шоу „По-добре късно, отколкото никога” с водещ Дамян Савов, известен като DJ Дамян. След няколко месеца водеща става Ива Екимова, но предаването се излъчва само още няколко месеца.