Културен туризъм: международен маркетинг Бележки към кръглата маса организирана от ПП ГЕРБ Асеновград, 23.06.09

културен туризъм: определение
© 2009 Росица Охридска-Олсон
Определение на Ричардс, деривация от определенията на АТЛАС,Световната Организация по Туризма към Обединените Нации и Фладмарк:
Културният туризъм може да бъде дефиниран като тази ДЕЙНОСТ на хората, извършвана по време на посещение на туристическата дестинация и по време на тяхното пътуване извън тяхното местоживеене, която им позволява да изследват или да изпитат различния начин на живот на другите хора, който отразява обичаите, религиозните традиции, интелектуалните идеи и културното наследство по такъв начин, че (туристите) да задоволят своите нужди, въжделения и желания.

марктинг: определение
© 2009 Росица Охридска-Олсон

културен туризъм: формиране на продукта
© 2009 Росица Охридска-Олсон

културен туризъм: състояние в момента
© 2009 Росица Охридска-Олсон

културен туризъм: състояние в момента
продължение
© 2009 Росица Охридска-Олсон
географско положение: периферно, липса на директни авио-връзки с най-големите пазари, лощия имидж на Балканите
културни ресурси: исторически и археологически паметници в разруха, незначителна инфраструктура (пътна, туристическа), несъществуваща политика и практика за маркетинг на културата
човешки ресурси: необразовани, нехаещи
туристически продукт: има дестинации, атракции, но няма продукт.
туристически стратегии: Базирани на пожелания а не на научни и практически изследвания. Несвързани с други стратегии - с финансиви, данъчни, еко, културни. несъобразени със световния туристически пазар и неговите тенденции

какво се прави в света: най-добри практики
© 2009 Росица Охридска-Олсон

какво може да се направи: перспективи на държавата
© 2009 Росица Охридска-Олсон
Културния туризъм трябва да бъде приоритет номер едно във вскички стратегии, планове и в законодателството на България
Обвързване всички останали стратегии със стратегията за развитие на културния туризъм: тази за културата (липсваща), регионалното развитие, образованието, екологията, селското стопанство, външната политика, еколкогия, търговията и т.н.
Трябва да се прави постоянно наблюдение за ефективността на стратегиите
Трябва възможно най-скоро да се пренесе целият брандинг, позициониране и реклама в глобален мащаб: Интернет, представителства в най-силните пазари за туризъм
силно брандингово присъствие на продуктите на българския културен туризъм.
Координация между всички заинтересувани и тези които участвуват в образуването на туристическия продукт на културания туризъм
районирането и рекламата на регионите да бъде логично и силно

какво може да се направи: перспективи на частния бизнес
© 2009 Росица Охридска-Олсон
Трябва да разбере, че печалбите в културния туризъм зависят от състоянието на останалите дейности на участниците в образуването на туристическия продукт: културана промишленост (в това число музеи, галерии, фестивали, недвижими паметници на културата, и т.н.), леката промишленост и търговията (сувенири, козметика, хранително-вкусова, вино, и т.н.), занаятите и традициите, транспорта, и т.н.
Трябва да увеличи сътрудничеството си с научни и образователни институти, тъй като от това зависи качеството на кадрите не само в хотелиерството и ресторантьорството, но и в обслужването в музеи, екскурзоводско обслужване, дегустации във винарни, и т.н.
Трябва да използвува браншовите си организации не само за лобиране на интересите на хотелиерския, туристическия и ресторантьорските браншове, но и за повишаване качеството на всички услуги и координация с останалите заинтересувани в образуването на продукта на културния туризъм.
Най-накрая трябва да наложи пълно прилагане на електронната търговия в реално време и директно към крайния потребител
Да започне да рекламира във Уеб 2.0.- социални мрежи, блогове, туитеринг, и т.н.