Биоенергетика

Содержание

Слайд 2

Общи закони на термодинамиката
I. Първи общ закон за запазване на енергията:
При всяка

Общи закони на термодинамиката I. Първи общ закон за запазване на енергията:
физична или химична промяна общата енергия на системата и обкръжаващата я среда остава постоянна.
II. Втори общ закон за запазване на енергията:
Вселената се стреми към безпорядък.
Следствия:
Химичните процеси се провеждат в посока към равновесието и се преустановяват, когато то е достигнато.
2) Всички реални процеси протичат с увеличение на ентропията.

Слайд 3

За затворени системи:
ΔG = ΔH - T ΔS
или в условията на

За затворени системи: ΔG = ΔH - T ΔS или в условията
биохимичните реакции:
ΔG = ΔЕ - T ΔS
ΔG - промяна в свободната енергия, т.е тази част от общата енергетична промяна в системата, която се използва за полезна работа;
ΔH - промяна в енталпията (топлинното съдържание);
ΔЕ - тотална промяна във вътрешната енергия на реакцията;
ΔS - промяна в ентропията;
T – абсолютна температура

Общи закони на термодинамиката

Слайд 4

Изчисляване на ΔG
промяна в свободната енергия на Гибс, т.е тази част от

Изчисляване на ΔG промяна в свободната енергия на Гибс, т.е тази част
общата енергетична промяна в системата, която се използва за полезна работа

 

 

1) За общата реакция
аА + bB → cC + dD

В равновесието ∆G = 0 и

2) За окислително-редукционни реакции

 

 

Слайд 5

Изчисляване на ΔG
ΔG < 0, реакцията е екзергонична – протича спонтанно с

Изчисляване на ΔG ΔG ΔG > 0, реакцията е ендергонична – протича
отделяне на енергия. При високи отрицателни стойности на ΔG - реакцията отива докрай и е необратима
ΔG > 0, реакцията е ендергонична – протича само, ако в системата се внесе енергия
ΔG = 0, системата е в равновесие и не се извършва никаква работа

Слайд 6

ИЗПОЛЗВАЕМА ЕНЕРГИЯ
Източник на енергия за човека и животните - само химическата енергия,

ИЗПОЛЗВАЕМА ЕНЕРГИЯ Източник на енергия за човека и животните - само химическата
отделяна при разграждане на химични връзки на различни вещества (горива) в окислителни процеси в хода на катаболизма
Фотосинтезиращите организми - директно слънчева енергия
Топлинната енергия НЕ може да се използва от живите организми за полезна работа

Слайд 7

Стационарно състояние и термодинамично равновесие
Химичните реакции в отворените системи:
рядко до равновесно

Стационарно състояние и термодинамично равновесие Химичните реакции в отворените системи: рядко до
състояние
еднопосочно
продуктите се извличат непрекъснато
Ако скоростите на реакциите в една метаболитна верига са еднакви, концентрациите на междинните метаболити остават постоянни за даден период от време -> състояние на привидно равновесие, различно от термодинамичното: стационарно състояние
=> системата може постоянно да отделя свободна енергия, т.е. да извършва работа

Слайд 8

Спрягане на екзергонични и ендергонични реакции
Доставящи енергия - окислителни, катаболитни и екзергонични

Спрягане на екзергонични и ендергонични реакции Доставящи енергия - окислителни, катаболитни и
пр. гликолиза, β-окисление на мастни киселини, окислението в дихателната верига
↑при гладуване и стрес
Нуждаещи се от енергия - редукционни, анаболитни и ендергонични
пр. биосинтеза, мускулно съкращение, нервно възбуждение, осмотична работа, клетъчно деление
↑ при акумулирана енергия, излишъци от субстрати и в периоди на растеж и регенерация на тъкани
Обединяване (спрягане): чрез макроергични вещества

Слайд 9

Спрягане на процесите, доставящи и консумиращи енергия чрез макроергични съединения

Спрягане на процесите, доставящи и консумиращи енергия чрез макроергични съединения

Слайд 10

Едновременно или последователно протичане с общ метаболит – енергия за протичането на

Едновременно или последователно протичане с общ метаболит – енергия за протичането на
ендергоничната реакция:
Ендергонична реакция
глюкоза + Ф ↔ глюкозо-6-фосфат + H2O
ΔG1o' = + 13.8 kJ/mol
2. Екзергонична реакция
АТФ + H2O ↔ АДФ + Ф
ΔG2o' = - 30.5 kJ/mol 
=> цялостната спрегната реакция - екзергонична:
глюкоза + АТФ ↔ глюкозо-6-фосфат + АДФ
ΔGo' = + 13.8 - 30.5 = - 16.7 kJ/mol
В отворени системи една ендергонична реакция може да протече,
и ако продуктът се изтегля в следваща силно екзергонична реакция.

Спрягане на екзергонични и ендергонични реакции

Слайд 11

Макроергични съединения

Макроергични връзки: при хидролитно разграждане
ΔG°' ≥ 30 кJ/mol (до

Макроергични съединения Макроергични връзки: при хидролитно разграждане ΔG°' ≥ 30 кJ/mol (до
70 кJ/mol)
обикновени ковалентни (нормоергични) връзки (естерни, гликозидни, пептидни): ΔG°' = 8 ÷ 21 кJ/mol

Аденилова система АДФ/АТФ
Допълнителна гъвкавост: в някои случаи АТФ се разгражда до АМФ и пирофосфат (ФФ)
Обикновено пренос не само на енергия, но и на фосфат

Енергетично спрягане

Слайд 12

Пирофосфатни макроергични връзки:
Нуклеозидтрифосфати - три фосфатни връзки: α, β и γ
- α

Пирофосфатни макроергични връзки: Нуклеозидтрифосфати - три фосфатни връзки: α, β и γ
- обикновена естерна
- β и γ - макроергични (пирофосфатни). Най-често за работа - енергията на γ-връзката, и по-рядко на β-връзката
Нуклеозиддифосфати - една макроергична пирофосфатна и една естерна връзкa.

Аденилова система АДФ/АТФ

Слайд 13

Примери за други макроергични съединения:

Примери за други макроергични съединения:

Слайд 14

Различни енергетични нива на фосфорната киселина в организма
нулево енергетично ниво - свободната

Различни енергетични нива на фосфорната киселина в организма нулево енергетично ниво -
фосфорна киселина
нормално енергетично равнище (норморавнище) - естерно-свързаната
високо енергетично равнище - изграждащата макроергични
При окислителното фосфорилиране: фосфат от нулево до високо равнище
При хидролиза на АТФ до АДФ и Ф: обратно от високо на нулево ниво
При активиране на субстрати, напр.
АТФ + глюкоза ? АДФ + глюкозо-6-Ф
фосфатната група се пренася от високо ниво на нормоергично ниво.

Слайд 15

ЦЕНТРАЛНА РОЛЯ НА АДЕНИЛОВАТА СИСТЕМА

АТФ не е най-богатото на енергия съединение
междинна

ЦЕНТРАЛНА РОЛЯ НА АДЕНИЛОВАТА СИСТЕМА АТФ не е най-богатото на енергия съединение
стойност за ΔG°' спрямо другите макроергични съединения и нормоергичните съединения

Слайд 16

Биологично окисление

Термини:
Окисление – процес, при който от веществата се отделят електрони
Редукция –

Биологично окисление Термини: Окисление – процес, при който от веществата се отделят
процес, при който веществата приемат електрони
Окислител – вещество, което приема електрони и се редуцира
Редуктор – вещество, което отделя електрони и се окислява
Редокспотенциал – количествен израз на афинитета на веществата към електроните (зависи от концентрацията на веществата и температурата)
Редокссистема – състои се от окислената и редуцираната форма на едно вещество
Посока на придвижване на електроните – при редокс-процеси електроните се
придвижват от вещество с по-нисък към вещество с по-висок редокспотенциал

Слайд 17

СТАДИИ В КАТАБОЛИЗМА
аеробен метаболизъм - кислород като електронен акцептор за генериране на

СТАДИИ В КАТАБОЛИЗМА аеробен метаболизъм - кислород като електронен акцептор за генериране
енергия
анаеробен метаболизъм - не се използва кислород

Стадии на аеробния метаболизъм

Подготвителна фаза

Субстратно окисление
(25% от АТФ)

Окислително фосфорилиране
(75% от АТФ)

Слайд 18

ОСОБЕНОСТИ НА БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ 

1. Ензими - от група I (оксидоредуктази)
Отделените от

ОСОБЕНОСТИ НА БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ 1. Ензими - от група I (оксидоредуктази) Отделените
субстрата водород или електрони - върху краен акцептор:
- При аеробни условия - кислород, който се редуцира до вода
- При анаеробни условия - друго вещество, напр. пируват, който се редуцира до лактат

Слайд 19

2. Директно взаимодействие с кислород vs. многостъпално в поредица от реакции, катализирани

2. Директно взаимодействие с кислород vs. многостъпално в поредица от реакции, катализирани
от ензими
Нежива природа: директно и съпроводено с отделяне на огромно количество топлина.
Напр. свързване на водород и кислород - до 3000°С
биологично окисление: водородът или електроните, отделени от субстратите – през поредица от реакции, катализирани от ензими с техните редокссистеми с последователно нарастващи редокспотенциали

ОСОБЕНОСТИ НА БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ 

Слайд 20

3. Всеки пренос на водород (електрони) от редокссистема с по-нисък към редокссистема

3. Всеки пренос на водород (електрони) от редокссистема с по-нисък към редокссистема
с по-висок редокспотенциал е екзергоничен процес, т.е. съпроводен е с отделяне на свободна енергия.

ОСОБЕНОСТИ НА БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ 

Енергията не се отделя наведнъж, а на порции в отделните стъпала на дихателните вериги:
Само първата порция остава пряко свързана с окислението на субстрата - т.е. в субстратната верига
максимална част от енергията - макроергични съединения

Слайд 21

ОКСИДОРЕДУКТАЗИ (ЕНЗИМИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ БИОЛОГИЧНО ОКИСЛЕНИЕ)

Дехидрогенази
анаеробни, т. е. не могат да използват кислород

ОКСИДОРЕДУКТАЗИ (ЕНЗИМИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ БИОЛОГИЧНО ОКИСЛЕНИЕ) Дехидрогенази анаеробни, т. е. не могат да
като акцептор на водорода
участват в субстратното окисление и в дихателната верига
В зависимост от редокссистемата, с която действат:
С никотинамидни редокссистеми - пренос на 1 Н и 1 е- (хидриден йон)
Пр. малат дехидрогеназа:
малат + НАД+ ------> оксалацетат + НАДН + Н+

2) С флавинови редокссистеми
пр. сукцинат дехидрогеназа:
Сукцинат + Е-ФАД --------> фумарат + Е-ФАД.Н2
Обикновено обратими - малка разлика в редокспотенциала между субстрата и редокссистемата
Никотинамидните редокссистеми са слабо свързани с апоензима, флавиновите редокссистеми - много по-здраво, дори ковалентно в някои случаи

Слайд 22

3) Анаеробни транселектронази - пренос на един електрон
цитохромите от дихателната верига
напр.

3) Анаеробни транселектронази - пренос на един електрон цитохромите от дихателната верига
цитохром с редуктаза:
цит. bс1 (Fe2+) + цит. c (Fe3+) ----> цит. bс1 (Fe3+) + цит. с (Fe2+)
- цитохромите в електрон-пренасящите вериги в ендоплазмения ретикулум

ЕНЗИМИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ

Слайд 23

II. Оксидази
аеробни - кислород за акцептор на водород,
образува се вода

II. Оксидази аеробни - кислород за акцептор на водород, образува се вода
или водороден пероксид
Цитохром С оксидаза
съдържа хем като простетична група и
медни йони
крайният ензим в дихателната верига:
4 цит.с (Fe2+) + 4Н+ + О2 -----> 2 H2O + 4 цит.с (Fe3+)

ЕНЗИМИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ

2) Останалите оксидази (аеробни дехидрогенази) НЕ са свързани с дихателните вериги
най-често ФМН или ФАД като простетични групи => флавопротеини
пренос на два водородни атомa от субстрата директно към кислород => водороден пероксид
Отделената енергия -> топлина; АТФ не се получава
Към оксидазите-флавопротеини спадат D-и L- аминоацидо оксидази, ксантин оксидаза, алдехид дехидрогеназа, глюкозо оксидаза

Слайд 24

III. Оксигенази
Монооксигенази (хидроксилази):
катализират вмъкването на един атом кислород в субстрата, при

III. Оксигенази Монооксигенази (хидроксилази): катализират вмъкването на един атом кислород в субстрата,
което се получава алкохолна или фенолна група. Другият О-атом се редуцира до вода от друг донор на водород:

ЕНЗИМИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ

В електрон-пренасящите вериги в ендоплазмения ретикулум в черния дроб - неспецифично хидроксилират попадналите в клетките лекарствени и други чужди вещества с цел обезвреждане
Митохондрийните хидроксилазни системи в стероидогенни тъкани катализират стереоспецифични хидроксилирания в биосинтезите на стероидни хормони, витамин D, жлъчни киселини и др.

R-H + O2 + R1-H2 ------> R-OH + Н2О + R1

Слайд 25

2) Диоксигенази
вмъкват два атома кислород в ароматни пръстени, последвано от окислително

2) Диоксигенази вмъкват два атома кислород в ароматни пръстени, последвано от окислително
разтваряне на пръстена.
Участват при разграждане на аминокисeлини
напр. хомогентизинат оксидаза от обмяната на фенилаланин и тирозин

ЕНЗИМИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ

Слайд 26

IV. Хидроксипероксидази
разграждане на вредните за организма пероксиди и получаващите се от

IV. Хидроксипероксидази разграждане на вредните за организма пероксиди и получаващите се от
тях свободни радикали
1) Пероксидази - катализират обезвреждане на Н2О2:
Н2О2 + АН2 -----> 2 Н2О + A
2) Каталаза - катализира следната реакция:
Н2О2 + Н2О2 -----> 2 Н2О + О2

ЕНЗИМИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ БИОЛОГИЧНОТО ОКИСЛЕНИЕ

Слайд 27

РЕДОКС-СИСТЕМИ С БИОЛОГИЧНО ЗНАЧЕНИЕ

Никотинамидни редокссистеми
никотинамидаденин динуклеотид (НАД+/НАДН + Н+)
никотинамидаденин динуклеотидфосфат

РЕДОКС-СИСТЕМИ С БИОЛОГИЧНО ЗНАЧЕНИЕ Никотинамидни редокссистеми никотинамидаденин динуклеотид (НАД+/НАДН + Н+) никотинамидаденин
(НАДФ+/НАДФН + Н+)
витамин РР (никотинамид)
НАДФ -допълнителна фосфатна група на 2' позиция в рибозата на адениловия нуклеотид
Функционално активна - никотинамидната база (витамин РР)

Слайд 28

Тези редокссистеми пренасят един Н атом и един електрон, т. е. хидриден

Тези редокссистеми пренасят един Н атом и един електрон, т. е. хидриден
йон Н-
Окислени форми: положително зареден пиридинов пръстен с ароматен характер (пиридиниев йон)
Редуцирани форми: незаредени и пръстен с хиноноподобен характер

Оксидоредукция между никотинамидна редокссистема и субстрат под действие на дехидрогеназа

Редукция на НАД+ и едновременното окисление на субстрат АH2 (аналогично за НАДФ+)

Слайд 29

Никотинамидните редокссистеми: близка структура, много близък, при това нисък нормален редокспотенциал (по-нисък

Никотинамидните редокссистеми: близка структура, много близък, при това нисък нормален редокспотенциал (по-нисък
от на флавиновите) => еднаква функция: коензими на много анаеробни дехидрогенази в началото на субстратното окисление

Общ резервоар, но различна биологична функция:
- Съотношението НАД+/НАДН в клетките ~1000
Биологичната функция на НАДН е да доставя Н за дихателната верига (катаболизъм)
- Съотношението НАДФ+/НАДФН ~ 0.01
НАДФН доставя водород за редукционни биосинтези (анаболизъм)
трансхидрогеназа - пренасочва големи потоци водород от катаболитно в анаболитно направление и обратно; катализира обратимата оксидо-редукция между двете никотинамидни редокс-системи:
НАДФН + НАД+ <=========> НАДФ+ + НАДН

Слайд 30

2.Флавинови редокссистеми:
флавинмононуклеотид (ФМН)
флавинадениндинуклеотид (ФАД)
производни на витамин В2 (рибофлавин)
пренасят

2.Флавинови редокссистеми: флавинмононуклеотид (ФМН) флавинадениндинуклеотид (ФАД) производни на витамин В2 (рибофлавин) пренасят
два Н атома (електрони), но последователно през междинна семихинонова форма - стабилен свободен радикал
семихинонова форма - преход между дву- и едноелектронен пренос

Редокспотенциалът: по-висок от този на никотинамидните редокссистеми, но по-нисък от този на цитохромите

РЕДОКС-СИСТЕМИ С БИОЛОГИЧНО ЗНАЧЕНИЕ

Слайд 31

3. Редокс-системи с хинонова структура
КоQ – убихинон

РЕДОКС-СИСТЕМИ С БИОЛОГИЧНО ЗНАЧЕНИЕ

KоQ.H2 и

3. Редокс-системи с хинонова структура КоQ – убихинон РЕДОКС-СИСТЕМИ С БИОЛОГИЧНО ЗНАЧЕНИЕ
KoQ - подвижни, несвързани с белтък компоненти на дихателната верига
семихиноновата форма - прикрепена към Q-белтък, намиращ се от двете страни на вътрешната митохондрийна мембрана

Бензохиноновото ядро и полиизопреновата странична верига - хидрофобни свойства -> придвижване му във вътрешната митохондрийна мембрана
в преноса на електрони между неподвижно вградени компоненти на дихателната верига (между флавопротеините и цитохромите)
в изпомпването на протони от матрикса към междумембранното пространство (Q-цикъл)

n - брой на изопренови остатъци; човек n = 10

Слайд 32

4. Метал-съдържащи редокссистеми
Железни или медни йони, обикновено здраво свързани с белтъчен компонент,

4. Метал-съдържащи редокссистеми Железни или медни йони, обикновено здраво свързани с белтъчен
могат да пренасят електрони:

Fe-S белтъци:
желязо има и сяра в еквимоларни количества
ензими в дихателната верига
Хем-съдържащи белтъци
цитохромите в дихателната верига и в
електронпренасящи вериги в
ендоплазмения ретикулум
валентността на Fe йон се мени от +2 до +3
и обратно
За разлика от непроменящата се валентност на Fe2+- йон в хема на хемоглобин и миоглобин, които пренасят кислород, а не е-!!!

хем на цитохром b (редуцирана форма)

Слайд 33

5. Тиолови редокс-системи
1) липоева киселина
2) глутатион

Липоева киселина
Тиооктанова киселина
в редуцирано състояние

5. Тиолови редокс-системи 1) липоева киселина 2) глутатион Липоева киселина Тиооктанова киселина
- две сулфхидрилни групи - на 6 и 8 позиция
В окислено състояние - дисулфиден мост

Глутатион
трипептид: γ-глутамил-цистеил-глицин
В окислена форма - две молекули глутатион с дисулфиден мост
Като кофактор на глутатион пероксидаза - обезвреждането на водороден пероксид и свободния хидроксилен радикал

Слайд 34

6. Аскорбинова киселина (аскорбат) - витамин С
Не се синтезира в човек; храната
добър

6. Аскорбинова киселина (аскорбат) - витамин С Не се синтезира в човек;
редуктор - може да редуцира О2, нитрати и цитохроми а и с
водно-разтворим антиоксидант - инхибира образуването на нитрозамини в храносмилателния тракт
по-добро усвояване на желязо
във важни окислителни реакции в катаболитни (разграждане на тирозин) или в синтезни пътища (синтеза на норадреналин, образуване на жлъчка, стероидогенеза, зреене на колаген)
При недостиг на витамин С - скорбут

Окислена и редуцирана форма

Слайд 35

СУБСТРАТНО ОКИСЛЕНИЕ
едностъпално анаеробно дехидрогениране на стотици различни субстрати под действие на специфични

СУБСТРАТНО ОКИСЛЕНИЕ едностъпално анаеробно дехидрогениране на стотици различни субстрати под действие на
дехидрогенази, кооперирани най-често с редокссистемите НАД+ и НАДФ+
Резултат: значителни количества водород под форма на НАДН могат да постъпят в дихателната верига или под форма на НАДФН да се използват за редукционни биосинтези
Субстратното окисление - начален етап, предшестващ окислението в дихателната верига

Слайд 36

ОКИСЛИТЕЛНО ФОСФОРИЛИРАНЕ НА СУБСТРАТНО НИВО

Синтезата на АТФ или други макроергични съединения за

ОКИСЛИТЕЛНО ФОСФОРИЛИРАНЕ НА СУБСТРАТНО НИВО Синтезата на АТФ или други макроергични съединения
сметка на енергия, отделена при субстратно окисление.

Само 3 случая, когато отделената енергия не се разсейва като топлина, а се акумулира в продукта на окислението, който е макроергично съединение:
1) окисление на глицералдехид-3-Ф;
2) енолазна реакция;
3) окислително декарбоксилиране на α-кето киселини
- Пируват дехидрогеназен комплекс

Слайд 37

Скромен количествен принос, но има значение, тъй като:
В условията на кислородна недостатъчност

Скромен количествен принос, но има значение, тъй като: В условията на кислородна
- единствен източник на АТФ
2) Не се повлияват от вещества, които инхибират или разпрягат окислението в дихателните вериги и спрегнатото с него фосфорилиране
3) При митохондрийни заболявания снабдяват клетката с АТФ
Доставят АТФ, когато енергията, отделена в дихателната верига, се използва не за синтеза на АТФ, а за други ендергонични процеси
Биосинтезите в цитоплазмата се осъществяват с помощта на гликолитичен АТФ

ЗНАЧЕНИЕ НА СУБСТРАТНИТЕ ФОСФОРИЛИРАНИЯ В ГЛИКОЛИТИЧНАТА ВЕРИГА