Екологизация, 2011 Възприемане на заплахата и горовност за реакция в ситуация на повишена радиоактивност

акценти
Въпросът за защита на населението от ПРА в България в контекста на авариите в Чернобил и Фукушима
Съобщението при риск комуникация: Разширен модел на паралелен процес от Ким Уит (Мичигански университет)
Проучване на възприемането на заплахата от ПРА и готовността за реакция в България

АНКЕТНА КАРТА: Компоненти на възприеманата заплаха и ефикасност при повишена радиоактивност

изводи
Въпреки изпитаната криза с повишена радиоактивност
от 1986 г. и актуалните аварии на АЕЦ “Фукушима-1” в Япония, отговорните институции в България и медиите не предприемат комуникационна програма за предпазване
на населението.
Резултатите от емпиричното проучване посочват твърде вероятно следване на „контрола на страха” при евентуална авария или инцидент с ПРА, според РМПП, по-конкретно изпадане на много от гражданите в състояние на паника.
Необходимо е актуализиране и прецизиране на информацията за защита при такъв тип криза в комплексен апел за опасност и периодичното му разпространяване сред населението чрез всички необходими канали. Всичко това трябва да бъде изпълнено от пеофесионални риск и
кризисни комуникатори с помощта на учените от всички
науки с отношение към проблема.

www.gdgz.mvr.bg/Azbuka_oceliavane
www.newmedia21.eu/

Благодаря ви за вниманието!

References:
Literature:
[1] Петев, Т. Комуникационната спирала. Аскони-издат, С., с. 34, 2009.
[2] Coombs, W. T. Choosing the right words: The development of guidelines for the selection of the
“appropriate” crisis response strategies. – Management Communication Quarterly, pp. 474 –
475, 1995.
[3] Heath, R., O’Hair, D. The Significance of Risk and Crisis Communication. In R.L Heath & H.D.
O’Hair (Eds.). Handbook of Risk and Crisis Communication (pp. 5–29). – New York, NY:
Routledge, 2009.
[4] Palenchar, M.J. (2005). Risk communication. In R.L.Heath (Ed.), Encyclopedia of public
relations (Vol. 2, pp. 752– 755). Thousand Oaks, CA: Sage.
[5] Alexey V. Yablokov; Vassily B. Nesterenko; Alexey V. Nesterenko. Chernobyl: Consequences
of the Catastrophe for People and the Environment. (Annals of the New York Academy of
Sciences) (p. 231), - Wiley-Blackwell, 2009.
[6] Witte, K. Putting the fear back into fear appeals: The extended parallel process model.
Communication Monographs, 59, 329–349. 1992.
[7] Roberto, A., Goodall, C., Witte, K. Raising the Alarm and Calming Fears: Perceived Threat and
Efficacy During Risk and Crisis. In R.L Heath & H.D. O’Hair (Eds.). Handbook of Risk and
Crisis Communication (pp. 285 – 291). – New York, NY: Routledge, 2009.
[8] Stephenson, M.T., & Witte, K. Creating fear in a risky world: Generating effective health risk
messages. In R.E.Rice & C.K.Atkin (Eds.), Public communication campaigns (3rd ed., pp. 88–
102). Thousand Oaks, CA: Sage., 2001.
[9] Христов, Ч. Убеждаване и влияние. Сиела, С., с. 52, 2008.
[10] Бондиков, В. Съпоставимост на емпирични изследвания., С., 1997.