Приказки на граматиката

Десетгодишната Силвия ходи на училище с голямо желание. Най-много обича часовете по български език. Затова и винаги пише с удоволствие домашните си. Понякога толкова дълго се застоява пред тетрадките, че родителите й започват да й правят забележка.
Ето какво се случи една вечер с нея ...

Силвия сънува чуден сън...
Отива на училище, но ... Това не е нейното училище... На вратите на класните стаи не пише ІV”а”, ІV”б”, ІV “в” , а табелки с надписи: “Клас на глаголите”, “Клас на прилагателните имена”, “Клас на числителните имена”.
Попаднала съм в училището на думите...

“Клас на прилагателните имена”
Силвия любопитно надникна в класа на прилагателните имена и видя, че две от тях се карат. Едното беше Силен, а другото Мъничък.
Не ме бутай, че знаеш ли колко съм силен?Не стига, че си умалително, ами и се вреш навсякъде.
Извинявай!
Какво ще ми се извиняваш? Като си сложа частицата за превъзходна степен, ще стана Най-Силен! А ти? Ха-ха-ха. Ти ще станеш Най-Мъничък!

Би първият звънец и Силвия забърза по коридора...
На следващата врата пишеше: “Клас на съществителните имена”. Силвия спря до вратата и се заслуша.
Познай какво срещнах! Едно местоимение.И то взе да ми се хвали колко важно място заемало в езика.
А аз му казах:”Аз съм Съществително!Най-същественото от всички думи. Да не говорим,че съм и Собствено!”
А то ми се репчи,че ако съм се повтаряло то ме замествало и него лесно го помнят...
А ти не му ли отговори, че ако ние не съществуваме то няма да има кого да замести?

В този момент видяха Силвия...
Ти коя си?
Силвия Пашова
А, значи си от нашите...Седни при нас!
Но аз не съм съществително име!
Да не си местоимение?

И изведнъж започнаха да я канят от всички редици...
Първо от редицата на съществителните нарицателни от среден род...
Силвия се ядоса и каза,че не е от среден род, а от женски и веднага я поканиха в редицата на съществителните нарицателни от женски род.
- Не,не ... Вие не ме разбирате! Аз съм човек!
Тогава пък я поканиха в редицата на съществителните нарицателни от мъжки род, защото човек е в мъжки род...

Силвия се притесни... Искаше да обясни на думите коя е, затова реши да изпробва друг начин.
-Нали знаете, че всяка дума има значение ...
И че всяко съществително име назовава ... Предмет! Ами .... Аз съм този предмет.
-Извинявай,предмете,обаче ти каза,че си Силвия Пашова,момиче, човек и от женски род.
Да,така е!
-А,не...Тук има някаква грешка. Кое от тези неща си всъщност?Ние обичаме точността.

Гласът на съществителното име звучеше заплашително. През главата на Силвия преминаха всичките й знания по български език,но тя не смееше да направи нищо. На помощ й дойде вторият звънец, защото всички съществителни се втурнаха по местата си и със страх зашептяха:
-Госпожа Граматиката идва! Госпожа Граматиката идва!

Звънецът продължаваше да звъни и Силвия се стресна. Беше 6.30. Време за ставане.
Силвия видя учебника по български език и се усмихна. Съжали,че не е останала , за да види какво правят в час и защо така се притесняват от госпожа Граматиката.