Юношество

Какви са юношите?
Защо ни дразнят и ни карат да се чувстваме безпомощни?
Необясними крайности в поведението на юношата,
които можем да наблюдаваме:
Пълен егоизъм и усещане, че е център на вселената и същевременно готовност за алтруизъм и саможертва.
Страстни любови, за да бъдат прекъснати от раз.
Ентусиазъм за участие и същевременно желание за усамотение и оттегляне.
Сляпо следване и подчинение на лидер/мода и същевременно бунтарство срещу всеки и всичко.
Материализъм и същевременно идеализъм.
Грубост и арогантност и свръхчувствителност и докачливост.
Оптимизъм – песимизъм

Нормалното развитие през юношеството включва:
Справяне с физическите промени.
Овладяване на сексуалните и агресивни импулси.
Постигане на автономност от родителите или тези, които полагат грижа.
Установяване на добри връзки с връстници.
Достигане на капацитет за интимност и романтична връзка с друг.
Установяване на трайна ценностна система.
Идентичност (особено в сексуален план).
Достигане на чувство за компетентност и справяне.
Реалистично планиране на бъдещето – жизнен план.
Достигане на емоционална стабилност и зрялост - да се научиш да се справяш с раздяла, загуба, избор, независимост и с илюзиите за света; да се научиш да приемеш реалността.

Развитието като източник на напрежение
Един от начините да се обясняват непостоянството и невъздържаността на юношите е трудността им да се справят основната задача на възрастта – да се адаптират към физическите и психическите промени.
Това се дължи на разминаването между силата на инстинктите и способността на личността да ги контролира, защото е още незряла и защото досегашните форми на контрол се оказват недостатъчни.

Развитието като източник на напрежение
Този конфликт между напора на инстинктите и необходимостта личността да ги контролира съществува още от детството. Но тогава той преминава по по-лек начин.
Новото при юношите е зависимостта от социалните норми. Личността вече служи на “трима господари”
инстинктите (биологическите и емоционални потребности)
правилата и ценностите, които човек е възприел (възпитаните и предадените от родителите норми)
обществото (външния свят с неговите изисквания и ограничения).

Развитието като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне
Тъй като през пубертета всички инстинкти са засилени
и старите механизми за справяне с тях са недостатъчни
се създават нови, типични за юношеството:
АСКЕТИЗЪМ – безразборно и
цялостно отхвърляне и
директна забрана на
инстинктите, от един към
всички. Например юношата
се отказва не само от нещата,
които носят сексуален намек
или идея за удоволствие, а и
от нормални прости неща –
от защита от студа, от храна, от сън.

Развитието като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне
ИНТЕЛЕКТУАЛИЗАЦИЯ –
По принцип юношите стават
по-интелигентни заради
когнитивно им развитие.
Това не са интересите от
детския период към обективни
неща – науки, природа, история
и приключения. Юношите
проявяват интерес към
абстрактните идеи, които се
предъвкват до безкрай в съзнанието.
Това, което го отличава от зрялата
интелектуализация е интереса към
самото мислене.
Това е свръх-ангажираност със собствената личност. Целта
на това мислене не е разрешаване на конкретни задачи от живота, а
удържане на инстинктите като се свържат с понятни за съзнанието идеи.

Развитието като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне
НАРКОТИЦИ И АЛКОХОЛ –
от една страна да не се мисли;
от друга самоизследване –
макар и рисково това поведение
помага да се разкрият различни
аспекти на личността – колко е
“прекалено много” или
“прекалено малко”.
ДИЕТИ, достигащи до
хранителни разстройства – опит де се контролира тялото по
този начин.

Сексуалността като източник на напрежение
Малките деца изпитват инфантилни сексуални желания към т.нар първични обекти, които са всъщност техните родители. Това са несъзнавани процеси, с които детето се справя с помощта на родителите си до към 5-тата си година и така усвоява основните норми и забрани на културата (Фройд нарича този период Едипов конфликт).
През юношеството тези стари конфликти се възраждат, но в контекста на развита генитална сексуалност и изискват по-радикални психични защити за справяне. Разликата е, че през пубертета желанията и фантазиите за инцестна любов или агресивните импулси могат да станат реалност. Това е много смущаващо и поражда силна тревожност както у юношите, така и у родителите.

Сексуалността като източник на напрежение /
Психологически механизми за справяне
ХОМОСЕКСУАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ - през този етап са по-скоро като защита от тревожността отколкото индикации за сексуална ориентация – банди, групи, предпочитания на приятели от същия пол в ранния пубертет.
ВРАЖДЕБНОСТТА и отбягването на родителите е израз на страх от прекомерна близост с тях.

Сексуалността като източник на напрежение /
Психологически механизми за справяне
Постигането на сексуална зрялост през юношеството създава тревоги около потентността и нормалността, които се проявяват по най-разнообразен начин:
поведение от типа на сексуално перчене;
демонстрация на пълна осведоменост по сексуалните въпроси;
отдръпване от интимността;

Семейството като източник на напрежение
Юношеството е изпитание за всички в семейството.
Родителите не престават да бъдат по-малко важни и нужни в сравнение с детските години.

Семейството като източник на напрежение
Разликата е, че и двете поколения преживяват разочарование едно от друго:
родителите трябва да се сбогуват с идеята за “перфектното дете”, което не са успели да отгледат;
юношите (които доскоро са били деца, чието основно желание е било да пораснат, за да станат справящи се като своите идеализирани родители), започват да добиват по-реалистична представа за родителите си, да се разочароват от тях и безпощадно да ги дисквалифицират;

Семейството като източник на напрежение
Семейството вече не се възприема като защитена и удържаща среда. Децата стават по-силни физически от родителите си. Семейните връзки се разхлабват. Настъпва разрив между поколенията.

Юношеските групи
Когато вътрешното напрежение е толкова силно външната среда добива голямо значение – подкрепяща ли е или не? Групите, компаниите, са с огромно значение през юношеството и се оказват решаващи за наличието или отсъствието на една по-широка удържаща структура, допълваща вътрешната.
Групата е място (по-безопасно от семейството), в което се изваждат на яве смущаващите напрежения, като така могат да се преживеят и осмислят.
Групите са защитеното място, в което се разиграват различни аспекти на личността. Те дават възможност на юношата да разбере кой е той в общуването си, да експеримент с различни версии за себе си и реакциите на другите към тях. Юношата има нуждата временно да е някой друг, за да разбере какво е самия той.

Юношеските групи

Три типа проблемно поведение при юношите:
Нормално – всички юноши го правят като част от развитието си – тестват граници, доказват, че не са страхливци, да разберат какво е чувството;
Невротично – поради различни психологически и емоционални проблеми;
Психопатично – закоравелите престъпници; антисоциални, безчувствени, неспособни да изпитват вина, отговорност към другите

Проблемното поведение като проблем в отношенията в семейството и средата
Два начина за обяснение:
През неглижирането и лишението (от любов, сигурност, грижа и чувство за принадлежност);
През травмата, преживяна в детството ;
И двете се случват в семейството и са част от
отношенията с родителите

Неглижиране и лишение
Нормалното дете не е послушното дете. Ако е сигурно в родителите си и в семейството, то непрекъснато експериментира, подлага на проверка всички правила, изпитва собствените си сили, включително и агресията си и способността си да причинява болка.
Ако домът и родителите са в състояние да устоят на това, детето се задоволява с играта и се научава кое е допустимо и кое не – възприема рамката. Удържането е доказателство за любов.

Неглижиране и лишение
Илюзия е, че ако юношата открие, че няма рамка (провал на дома и родителите, липсата на поставени или неустойчиви ограничения), той се чувства свободно.
Юношата губи чувство на принадлежност, става тревожнен и ако има надежда продължава да търси рамката, границите на допустимото навън т.е. продължава да експериментира извън дома. Търси външна стабилност.
Проблемния юноша е търсещ сигурност и стабилност.
По един несъзнаван и наивен начин проблемното поведение въплъщава надеждата за партньорство и за контакт, за чувство на принадлежност. Надеждата е провалът в отношенията с родителите да бъде поправен.

Травма, преживяна в детството
Ако насилието се случва в детството, тогава говорим за т.нар. “промиване на мозъци” или за “духовно убийство”.
Духовното убийство се свързва с травматични преживявания, които са толкова силни, че психичния апарат не може да се справи и активира определени защитни механизми, за да оцелее.
Духовното убийство е убийство на способността да обичаш и да се доверяваш. То се осъществява в ситуация на зависимост и интимност – каквито са отношенията родител - дете.
Няколко изолирани актове на злоупотреба (на грешки) от страна на родителите не могат да бъдат наречени духовно убийство. Духовно убийство има при повтаряемост и хронифициране

Травма, преживяна в детството
Не само физическото насилие го предизвиква, а и системното обезценяване, системното лишение от способността да проявяваш индивидуалност, воля, системното лишение от радост и удоволствие – това по незабележим начин убива душата на човек.
Ако жертвата е под пълната власт на своя мъчител (както е с децата и родителите) тогава тя може да се обърне за помощ единствено и само към него. Тогава насилието се възприема като справедливо – за да се възстанови доброто. Налага се детето да оправдае насилническия акт, приемайки, че то самото е лошо и че заслужава проявата на насилие. Объркват се категориите да добро и зло. Постепенно детето започва да се идентифицира със своя мъчител и имитира или повтаря неговото поведение т.е. агресивното, насилническо поведение се оценява като правилно и единствено възможно.
Резултатът е масивна травма и блокиране на нормалното емоционално и морално развитие.

Проблемно поведение при юношите и отношенията в семейството
Юношеството е време на загуба на инфантилните връзки на зависимост от родителите, на привилегиите на детството и придобиване на сексуалност, социална активност, интелектуална, физическа и емоционална сила.
Доброто родителстване през този
период е от изключително значение.
Ако родителите са твърде отдалечени,
дистанцирани, емоционално откъснати и
недостъпни за подходящ контакт с ранния
юноша, („оставил съм го да прави каквото
иска, не мога да се оправя с него”) или,
обратното искат да продължат до безкрай
старите, инфантилни връзки ( „въобще не
може да се оправи сам, ще отида с него, ще го направя вместо него”), то тогава
юношата може да прибегне до отчаяни мерки, като да се остави да бъде заловен
за делинквентна постъпка, за да въвлече външна институция в процеса на
отделяне.

Проблемно поведение през юношеството и
сексуалното напрежение
През юношеството, там където има проблемно поведение има сексуален проблем.
Началото на половия живот е възрастовия пик на юношеската делинквентност.
Това е обяснимо, ако изхождаме от идеята, че проблемното поведение е отговор на провал в ранните отношения с родителите на обичане и доверие. Това води до свързване, смесване,объркване или неспособност за различаване на любовта и враждебността.
Проблемното поведение може да бъде израз на тази криво разбрана любов и в резултат смесван с еротичната възбуда при извършването му. Често то е смесица от сексуалност (възбуда) и агресия – опасно каране на коли напр.

Проблемно поведение през юношеството и
сексуалното напрежение
Сексуалния акт става делинквентен - предпочита се секс, който е “откраднат”.
Делинквентния акт може да бъде обяснен и с преодоляване на сексуалното напрежение. Бандите чрез арогантното си поведение прикриват чувството за сексуална неадекватност на момчетата; те се обединяват и от споделените си хомосексуални тревожности. Бандата обединява по един хомосексуален начин юношите от мъжки пол под маската на хетеросексуално доказване и единство.
Бандата произтича от разочарованието относно чувството за принадлежност, получено от родителските фигури, авторитетите и самото общество, както и потребността да се действа в една структура, която не поддържа социалните критерии, които те карат да се чувстваш провален и отхвърлен.

Проблемното поведение при юношите и напрежението от развитието
Юношеството е и възрастта на засилените агресивни импулси. Съчетанието от наплива на агресивни чувства и импулси и физически растеж водят до потребност от физическа активност. Нормалните юноши изразходват агресията си в спортуване или танцуване в дискотеки, например. Но юношеството е и възрастта на бунта и има голям риск агресията да стане израз на недоволството от минали взаимоотношения – отмъстителност във връзките с родители и други авторитети.
Има и здрава агресия, която е част от подготвянето за зрелостта. Тя е свързанаа решаване на конфликти и добиване житейски на умения:
доминиране/ зависимост,
активност/ пасивност,
възрастен/ дете,
мъж/ жена,
силен/ слаб

Проблемното поведение при юношите и напрежението от развитието
Насилието е опит да се облекчат болките и да се разрешат проблемите от миналото. Все пак юношите са в разцвета на физическата си сила и издръжливост.
Отбелязва се увеличаване на насилието от ранното към късното юношество (изнудването на хомосексуалисти за пари става изнудване и пребиване; обир в чужд дом става обир с рушене и насилие)
В късното юношество социалните изисквания нарастват: кариера, образование, осигуряване на доходи, отговорност за другите и себе си (емоционално и пред закона). Ако тези социални реквизити не са овладени, физическата сила изглежда приемлива форма за справяне с повишената тревожност и с несигурността във външния свят.

Проблемното поведение при юношите и напрежението от развитието
Юношеството е период на объркана и изграждаща се идентичност. Много делинквентни актове имат за цел „доказването” – др. форма на търсене на идентичност, най-вече сексуалност и мъжественост (чрез насилие, пиене, наркотици).
Юношеството е време на
вариации и крайности.
Много делинквентни постъпки
се извършват в най-високите
или най-ниските точки на
настроението (когато емоционал-
ните импулси са свръх възбуждащи
или депресията е така дълбока,
че има нужда да бъде облекчена,
например с наркотици).