Антрето и вестибюлът в контекста на българския дом и град Борислав Георгиев (НБУ) 17-а ранноесенна школа по семиотика Созопол, 6 септ

Антре
Част от жилище, от която се влиза в останалите помещения; преддверие, пруст.

Вестибюл
Малък хол, междинна стая, от която се влиза в другите.

Пруст
Открита отпред или отстрани част от къща, през която се минава, за да се влезе в стая, междинна стая или коридор.
Преддверие (Н. Геров).
Покрита тераса (Поморийско, Варненско, Шуменско, Севлиевско, Горнооряховско, Габровско).
Стая с огнище (Провадийско, Силистренско, Тутраканско, Беленско, Свищовско, Павликенско, Никополско).
Сайвант (Кулско, Пазарджишко).
Помещение, в което има огнище, кухня (Банат).
Чардак, тераса.
Етимология
диал. вариант пръс (Маданско), рус.-цслав. прустъ „преддверие на църква“. Поради разпространението си думата е вероятно гръцка заемка: старогр. πρόσθιος „намиращ се отпред“ (Херодот, Аристотел).

Основни твърдения
Ако човекът е създаден по Божие подобие, то и неговият дом, неговата крепост трябва да е създадена по подобие на Божия дом.
Прототип (и дори – архетип) на дома в парадигмата на монотеистичните религии е Храмът в Иерусалим, така както апостолическият християнски храм възпроизвежда плана и символиката на Храма в Иерусалим.

Соломонов (Първи) храм
Соломоновият храм (на иврит: Бейт хаМикдаш), известен също като Първият храм, е първият еврейски храм в Иерусалим. Храмът бил завършен през Х век пр.Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г. пр.Хр.
Строежът се извършвал по финикийски модел.

Иродов (Втори храм)
След вавилонския плен юдеите построили наново Иерусалимския храм, който е известен също така и като Вторият храм.

Храмът на Иерусалим (Соломон и Ирод)
Първи храм
Втори храм

Скиния
Други твърдят, че първообразът на Първия храм е скинията.

Храмът на Иерусалим

Структура на Соломоновия храм
3. Преддверие - източният вход към Храма. Дължината му била 20 лакътя (като широчината на Храма), а широчината му - 10 лакътя.
4. Стаите, разположени около южната, западната и северната страна на храма. Те били част от храма и се използвали като складове. Предполага се, че са били едноетажни; вероятно впоследствие били добавени допълнителни нива.

Структура на Соломоновия храм
2. Светилището, наречено още "Великия дом". Широчината и височината му били като на Светая Светих, но било дълго 40 лакътя. Стените били обковани в кедрово дърво с декорации от покрити със злато херувими, палми и цветя. Завеса на златни верижки отделяла помещението от Светая Светих. Подът бил от елхово дърво.

Структура на Соломоновия храм
Светая Светих - най-святото място в Храма, наречено също "вътрешен дом" и "пресвятото място". Било с размери 20 лакътя на дължина, широчина и височина. Светая Светих било отделено от светилището с двукрила, обкована със злато врата; спускали се ленени завеси в синьо, мораво и червено. Нямало прозорци. Смятало се, че това е мястото, където живее Господ.

Около Храма имало
1. Двор за свещениците, наречен още вътрешен двор, отделен от останалото пространство чрез каменен зид и кедрови греди.
2. Големия двор, който обграждал целия Храм. На това място народът се събирал за молитва.
Разделението на храма на три части напомня за храмовете от 13-и век пр.Хр. в Алалах (Сирия) и Хазор в Галилея; храм от 9-и век пр.Хр. в Тел Таианат е постоен по същата тази схема.
Финикийските храмове се различават по форма, но при тях също е налице схемата на сграда, обградена изцяло от двор.

Планове на Храма

План на Соломоновия храм

Дворът и притворът на храма “Св. равнопостоли Константин и Елена” в Пловдив

Съответствия между Божия и човешкия дом
Преддверие, притвор = пруст, антре, вестибюл;
Светилище, кораб = гостна, всекидневна, хол, салон;
Светая светих, олтар = соба, спалня (по етнографски данни домашният олтар у българите най-често се намира в собата).

Антрето/вестибюлът като домашни топоси
Буферна зона между външния свят/макрокосмоса и материализирания микрокосмос на човека/семейството; мястото, където човекът “съблича” външния свят и влиза в своето материализирано Аз; обикновено домашният любимец пребивава там;
“Санитарна” зона – човек сваля връхните си дрехи и обувките си (понякога обувките си свалят и гостите), за да не замърсяват останалите помещения.

Антрето/вестибюлът като домашни топоси
“Визитната картичка” на човека/семейството пред човека/семейството, дошъл/дошло отвън;
Вестибюлът: място, в което се приемат не особено близки гости: например пощальонът.

Символиката в свалянето на обувките
Ислямска традиция, подобна на хадж(илък)а всред балканските християни?
Знак за приемане в личното пространство на домакина/домакините?
Няма символика: гостите по напълно утилитарни причини си свалят обувките?

“Американските” домове в България
Общо помещение, обединяващо антрето, кухнята и хола, по-скоро изпълнява функцията на вестибюл, което идва да каже, че разликите между макро- и микрокосмоса при този тип домове се възприемат като незначителни: липсва буферната/санитарната зона.
Стаите се наричат “спални”.