Да приемеш вестта за безплодие

Диагнозата
1.Лошата и добрата вест
N 97,N 46, българската дума „безплодие” и АРТ
2.Депресията и тревожността
Сбърканото минало и Неизвестното бъдеще
3.Изходът
Полезната тревожност
*

самооценка,
самочувствие,
успеваемост,
свързаност,
сексуалност.
- Смъртта:
Загуба на близък ≈ Загуба на част от себе си
- Загубата ≠ смърт на мечтите ≠ реакция на траур
1. Кризата на идентичността
Екзистенциалната криза на инфертилитета

2. Вестта за безплодие: началото на криза или травма?
2.3. Хроничната екзистенциална криза
Когато изследванията, доказващи стерилитет, отключат тази голяма криза, състояща се от серия фази, то тя е основната, докато съпътстващите, в резултат на изследвания и лечение, са вторичните, развиващи се на фона на продължителната. Отключващото събитие (нова диагноза, неуспешен опит ин-витро и др.) изисква собствена, специфична реакция по разрешаване на новопоявилата се криза, която възпрепятства разрешаването на старата. Затова двойката живее в състояние на т. нар. „хронична криза”
2.1. Фонът
Съобщението за тежък медицински проблем е утежняващо и натоварващо вече започналия процес на тъгуване.
2.2. Развитието
Нови събития, надежди и лоши новини, свързани с медицинските процедури възпрепятстват разрешаването на предишна травма.
Доказателствата: Lalos, 1986

3. Особености:
3.1. При стерилитет:
Психологическата криза при инфертилитет е особено осезателна и характерна при хора със стерилитет.
3.2. Разлики във възприятието:
-Ако партньорът фертилен...
-Ако има деца...
-Мъжете и жените...
-Личността...
3.3. Тайната:
Процесът се усложнява и от факта, че през всичко това трябва да се премине в тайна. На повърхността животът продължава да тече, както досега. При загуба, например, смърт, това не е така. Има установен ритуал по сбогуване – погребение и публично приет период за скръб – траура. При инфертилитет не е социално-приемливо да се оповестява загубата, затова социалната стигма още повече задълбочава чувството за загуба и различие.

Петте стадия на скръбта
История:
Модел на Кюублер-Рос,
5-те стадия на загубата,
5-те стадия на справяне със
Смъртта / Загубата / Скръбта.
2. Приложимост :
-Травматични, траурни и скръбни реакции.
-Изискване: новината непременно да се преживява и възприема като негативна.
-Цикъл на промяната.
3. Стадии: DABDA
Отричане: „Чувствам се добре”, „Това не може да се случва, не и на мен
Гняв: „Защо точно аз?”, „Не е честно”, „С какво заслужих всичко това?”
Сделка: „Ще променя начина си на живот само ако...”, „Бих дал..., за да не продължава това дълго.”
Депресия: „Толкова ми е тежко, защо да се натоварвам още?”, „Какъв смисъл има всичко това?”
Приемане: „Всичко ще се разреши по един или друг начин”, „Аз ще се справя.”

4. Характеристики:
4.1. Вариативност:
-Пропуск
-Повторение
-Размяна
4.2.Метафоричност:
Метафора на пътя, времето и изцелението

Моделът при инфертилитет
1. Стадии:
1.1. Отричане
-Отлагане
-Омаловажаване
-Възможността за успех
-Времето
Съвет: Колкото по-бързо протече тази фаза, толкова по-добре. Затова, колкото и да е трудно, трябва да се мисли за проблема на тази ранна фаза, с което и да се пробяга през Отричането.

1.2.Гняв
-Интензитет на емоциите
-Гневът, обвиненията, яростта
-Вината и завистта
-Завръщанията
Съвет: Гневните чувства задължително трябва да бъдат споделяни. Трудността на тази фаза се определя и от това, че изразът на гняв е социално табу, но той трябва да намери изява.

1.3. Сделка
-Преговорите
-Конфликтът между мисли и емоции
-Конфликтът с партньора
Съвет: Тук ключовата дума е търпение. Изпробването на варианти за договор е задължително, защото води до опознаване на собствения проблем и реакции, на себе си. Смисълът на този стадий се състои в доказването на неефективността на Отричането. Нагледно човек се убеждава в неизбежността.

1.4. Депресия :
-Отчуждението
-Интернет
-*Диагнозата „депресия”
Съвет: Възможното оставане тук води до неразрешаване на цялата криза, което в случай на осиновяване или живот без деца води до чести завръщания, тъгуване по физическата невъзможност да имаш биологично дете. Отражението върху небиологичното дете е тежко. Тук трябва да се обърне внимание най-вече на излизането, приключването, не толкова на протичането. Трябва да изживеем тъгата си, нашето собствено преминаване е въпрос на време.

1.5. Приемане:
-Планът
-Освобождаването
-Осиновяването, животът без деца
-Задълженията
-Жребият, поуката и чуждото страдание
-Смирение, но не примирение.

2. Вариации на модела:
2.1. Амплитуден модел:
-Амплитудата на емоционалната реакция
-Демобилизация и Проба и грешка

2.2. Разширен модел:
-Шок, Страх, Вина и Разбиране
-Системата от вярвания
-Отричане, Съпротива, Изследване и Задължение
-Договорът със себе си

3. Затворен цикъл
3.1. Застой
-Заключване в пасивни фази
-Заключване в активни фази: психотизмът на Отричането и гневната автоагресия на „студените култури”
3.2. Завръщане към фаза
Регрес и репертоарно поведение
4. *Отложеният старт на програмата:
Най-лошата новина е да няма такава. Когато има проблем, има враг, с който да се борим. Т. нар. „неизяснени причини” са огромен стресогенен фактор, с който много двойки живеят години наред. Така загубата е несигурна и началото на процеса по скръб е невъзможен, тъй като не си сигурен за какво точно скърбиш; стартът е невъзможен, защото е неестествен.

Е. Кюублер-Рос: „Научи се да се вслушваш в тишината в себе си и знай, че всичко в този живот има цел: няма грешки, няма съвпадения. Всяко събитие е благословия, от която да научим нещо.”
-Краткият път и Дългият път
Съвети:
1. Трансформацията
-Лошата новина
2.2.Мълчанието
2. Към доктора:
2.1.Триангулациите: власт, йерархия, коалиции, тайнственост